|
ПОСЛАНИЕ НА НЕГОВО СВЕТЕЙШЕСТВО ПАПА
БЕНЕДИКТ
XVI
ЗА ЧЕСТВАНЕ НА СВЕТОВНИЯ ДЕН НА МИРА
1-ви ЯНУАРИ 2008г.
ЧОВЕШКОТО СЕМЕЙСТВО, ОБЩНОСТ ЗА МИР
1. В НАЧАЛОТО на Новата година аз желая моите пламенни
пожелания за мир, както и сърдечното ми послание за
надежда да достигнат до мъжете и до жените от цял свят.
Аз ги отправям, предлагайки за общо размишление темата,
върху която се спрях в това послание и която ми е
специално при сърце: Човешкото семейство, общност за
мир. Въз основа на първата форма на общение между
хората е и тази която подтиква любовта между мъжа и
жената, решени да се обвържат здраво, за да изградят
заедно едно ново семейство. Но народите върху
земята са призовани да установят между тях отношения за
солидарност и сътрудничество, както е редно за членовете
на едно човешко семейство: «Всички народи — заяви
Вторият Ватикански Събор — образуват заедно само една
общност, имат само едно начало, тъй като Бог направи да
живее всеки човешки род по цялата земна повърхност (виж
Д 17, 26), и всички те имат една и съща крайна цел,
която е Бог ».(1)
Семейство,
общество и мир
2.
Естественото семейство, като дълбоко общение на живот и
любов, основано върху брака между мъжа и жената, (2)
установява « първото място за очовечаване на
личността и на обществото», (3)
то е « люлката на живота и на любовта ».(4)
Също така с право семейството се определя още от първото
общество като
«
божествена институция, която установява основата за
живота на хората, като първообраз на всеки обществен ред».(5)
3.
Действително в един свещен семеен живот се черпи опит за
някои основни елементи на мира: справедливост и обич
между братя и сестри, упражняването на авторитета от
родителите, милосърдна грижа към по-слабите членове,
защото малките, болните или възрастните са
най-уязвимите, взаимопомощ пред нуждите в живота,
предразположението да приемеш другия и ако е необходимо
да му простиш. Ето защо семейството е първата и
незаменима възпитателка за мир. Не е учудващо
впрочем, че ако се извърши насилие в семейството, то се
приема като нещо изключително нетолерантно.
Следователно, когато се твърди, че семейството е «
първата жива клетка на обществото», (6)
се казва нещо значимо. Семейството е също основа на
обществото и поради следната причина: тъй като то
позволява да се правят определящи опити за мира.
От това произтича, че човешката общност не може да мине
без службата, която изпълнява семейството. Къде впрочем,
формирайки се човешкото създание би могло да се научи
да опита истинската « сладост » на мира, по-добре,
отколкото в естественото «гнездо», което му е
приготвила природата? Лексиката на семейството е
лексиката на мира; именно оттам трябва винаги да
почерпим думи, за да не изгубим речника на мира. В
инфлацията на езиците, обществото не може да изгуби
отношението към тази « граматика », понеже всяко дете се
учи от жестовете и погледите на своята майка и на своя
баща, преди да усвои дори техните думи.
4. Тъй като има задължение да възпитава своите членове,
семейството е притежател на специфични права.
Универсалната декларация за правата на човека
самата тя, която постановява умения за юридическа
цивилизация с наистина универсално значение,
твърди че « семейството е естествен и основен елемент на
обществото и има право на защита от обществото и от
Държавата ».(7)
От своя страна Светият Престол поиска да признае едно
специално юридическо достойнство на семейството,
публикувайки
Хартата за
правата на семейството
(Charte
des droits de la famille).
Във Въведението се чете:
«
Правата на личността, макар че са обяснени като права на
индивида имат основно социално измерение, което намират
в семейството своя вроден и жив израз».
(8)
Правата изложени в Хартата (Charte)
са израз и обяснение на естествения закон, вписан в
сърцето на човешкото създание и проявен в него чрез
неговия разум. Отричането или дори ограничението на
правата на семейството, хвърлят сянка върху истината за
човека, застрашават самите основи на мира.
5. Следователно, този който дори и несъзнателно
възпрепятства установяването на семейството, прави
крехък мира в цялото общество, от национална и от
международна гледна точка, тъй като отслабва това което
в действителност е главната «агенция» за мир.
Това е един пункт, който заслужава специално
размишление: всичко, което допринася за отслабване на
семейството, основано върху брака между мъжа и жената,
това което пряко или непряко спира неговото разположение
да приеме по отговорен начин един нов живот, това което
възпрепятства неговото право да бъде първият отговорник
за възпитанието на децата, представлява едно обективно
препятствие по пътя на мира. Семейството има нужда от
жилище, от работа както и от справедливо оценяване на
домашната дейност на родителите, на училището за децата,
а от основно медицинско обслужване имат нужда всички.
Когато обществото и политиката не се ангажират да
помогнат на семейството в тези области, те се лишават от
един основен източник в служба на мира. Най-вече
средствата за обществена комуникация, чрез
възпитателните способности, с които разполагат имат
специална отговорност, за да издигнат уважението към
семейството, за да покажат неговите очаквания и неговите
права, за да разкрият неговата красота.
Човечеството е едно голямо семейство
6. За да живее в мир, социалната общност е призвана също
да се вдъхновява от ценностите, върху които се основава
семейната общност. Това се отнася както за местните
общности, така и за националните общности; това касае
още повече самата общност на народите, както и човешкото
семейство, което живее в общ дом, който е
земята. В тази връзка при това не можем да забравим,
че семейството се роди от отговорното и окончателно «
да » на един мъж и на една жена, и че то живее от
съзнателното « да » на децата, които малко по малко
стават част от него. За да успява семейната общност има
нужда от безвъзмездното съгласие на всички свои членове.
Необходимо е това съзнание да стане също едно споделено
убеждение за тези, които са призовани да формират
общото човешко семейство. Трябва да умеем да кажем
нашето собствено « да » на призванието, което Бог е
написал за нас в самата наша природа. Ние не живеем
случайно едни до други; ние изминаваме всички един и
същи път като хора, а което ще рече като братя и сестри.
Също така е важно, всеки от нас да изживее своя собствен
живот с отговорно поведение пред Бога, признавайки в
Него истинския източник за своето собствено
съществуване, както и за съществуването на останалите. И
така, изкачвайки се до това Начало свише да може да се
забележи безусловната ценност на всяко човешко създание,
и по този начин да може да се поставят условията за
изграждането на едно умиротворено човечество. Без тази
трансцендентална Основа, обществото е само един
конгломерат от съседи, но не и една общност от братя и
сестри, призовани да изградят едно голямо семейство.
Семейството, човешката общност и околната среда
7. Семейството има нужда от къща, от среда, където да
могат да се изтъкат връзките между членовете на
семейството. Що се отнася до човешкото семейство, то
този дом това е земята- средата, която ни заобикаля
и която Създателят Бог ни даде, та да живеем тук
творчески и отговорно. Ние трябва да имаме грижа за
околната среда: Той я повери на човека, та да я пази и
защитава с отговорност в своята свобода, имайки винаги
предвид като критерий за преценяване – благото на
всички. Човешкото създание явно има определено
първенство сред значението на цялото Сътворение. Да
зачиташ околната среда не означава, че считаш живата или
неживата природа за по-висши от човека. Това по-скоро ще
рече, че индивидът я възприема като егоист, за да бъде
изцяло на негово разположение в полза на неговите
собствени интереси, тъй като бъдещите поколения също
имат право да се ползват от плодовете на Сътворението,
естествено отнасяйки се със същата отговорност в тяхната
свобода, която ние изискваме и от нас самите сега. Не
трябва да бъдат забравени и бедните, тези които в много
случаи са изключени от универсалното предназначение на
благата на Сътворението. В наши дни човечеството се
притеснява за бъдещето за екологичното равновесие. В
тази връзка е подходящо оценките да се правят
предпазливо в открит диалог между експерти и мъдреци,
без идеологически пристрастия за прибързани заключения и
преди всичко търсейки заедно един модел за трайно
развитие, което гарантира доброто съществуване на всички
в зачитане на екологичните равновесия. Ако опазването
на околната среда има цена, тя трябва да бъде
разпределена справедливо, като се държи сметка за
различията в развитието на отделните страни, както и за
солидарността с бъдещите поколения. Да се действа
предпазливо не означава да не поемаме в ръце своите
собствени отговорности и да отлагаме за по-късно
решенията; това по-скоро ще рече да се ангажираме да
вземем заедно тези решения, не само, за да проучим
отговорно пътя, който трябва да поемем с цел да укрепим
съюза между човешкото създание и околната среда, която
трябва да бъде огледало на съзидателната любов на Бога,
от когото ние идваме и към Когото ние отиваме.
8. Главното в това отношение е да «мислим » за земята
като за «наш общ дом » и за да бъде тя в служба на
всички да я подкрепяме, когато се касае да я ръководим
по–скоро по пътя на диалога, отколкото този на
едностранния избор. Ако това е необходимо, може да се
издигнат институции на международно ниво, за да водят
към добро, да ръководят съсредоточено управлението на
този « дом », който е наш; при това се налага преди
всичко да узрее в съзнанието ни убеждението, че трябва
да си сътрудничим заедно по отговорен начин. Проблемите,
които се очертават на хоризонта са комплексни и
неотложни. За да се изправим пред тази ситуация дейно е
редно да действаме съсредоточено. Това е една област, в
която би трябвало специално да се подсили диалога между
народите, именно този за управлението на енергийните
източници на планетата. В това отношение
технически напредналите страни са изправени пред двойна
неотложност: от една страна трябва да прегледат отново
техните преувеличени навици в областта на консумацията,
свързани със съвременния модел на развитие, а от друга
да предвидят съответни инвестиции, съобразени с
разпределението на енергийните източници, за
подобряването им и за тяхното разумно използване.
Развитите страни имат големи потребности от енергетика,
но се случва техните нужди да бъдат удовлетворени за
сметка на бедните страни, които поради недостиг на техни
инфраструктури дори и от технологична гледна точка, са
длъжни да продават на ниски цени енергията от
източниците, с които те разполагат. Понякога тяхната
политическа свобода, самата тя е поставена на карта,
чрез различни форми на протекторат изцяло или по малко
условни, които в крайна сметка се явяват унизителни.
Семейството, човешката общност и икономията
9. Главното условие за мира във всяко семейство се дължи
на факта, че последното се крепи върху солидната основа
на общите духовни и морални ценности. Но трябва да
допълним, че семейството трупа истински опит за мир,
когато всеки един от неговите членове е подсигурен да
има необходимото и когато семейното наследство – плод на
труда на някои, спестено за други активира съдействието
на всички и е добре управлявано солидарно без ексцесии и
без да се пилее. За да има мир в семейството, трябва
впрочем от една страна да има отваряне към ценностите
на наследството свише и от друга – това не е
по-малко важно – да има в същото време добро управление
на материалните блага, както и на отношенията между
хората. Ако пренебрегнем тези аспекти следователно ще
компрометираме взаимното доверие, поради несигурността,
която застрашава бъдещето на семейното ядро.
10. Може де се приложат тези размишления и към друго
голямо семейство, каквото е човечеството в неговата
цялост. Въпреки че днес познаваме една по-голяма
общност, въз основа на глобализацията, човешкото
семейство също има нужда от основа за общите ценности,
от една икономия, която да може да отговори наистина на
изискванията за едно общо благо с планетарно измерение.
В това отношение се разкрива със специално значение
връзката с естественото семейство. Трябва да се
усъвършенстват справедливи и искрени отношения между
хората и между народите, та въз основа на равенството и
справедливостта да могат всички да са в състояние да си
съдействат. Същевременно трябва да се направи всичко
възможно да се осигури едно мъдро използване на
източниците и справедливо разпределение на богатствата.
По-специално помощите предоставени на бедните страни
трябва да следват критериите на една чиста икономическа
логика, изключвайки разпиляването, което в крайна сметка
води винаги до поддръжката на един скъп бюрократичен
апарат. Редно е да се има предвид естественото и
моралното изискване, за да се постъпи така че
икономическата организация да не е само следствие от
строги закони за незабавна облага, които могат да се
окажат не хуманни.
Семейството, човешката общност и нравствения закон
11. Едно семейство живее в мир, ако всички, които го
съставят се подчиняват на една обща морална норма:
това позволява да се възпрепятства егоистичния
индивидуализъм и да се изградят връзки между всички
членове на семейството, облагодетелствайки така
хармоничното съвместно съществуване с една обща цел. От
само себе си се вижда, че този критерий се отнася
също и за по-обширни общности: тръгвайки от местно,
национално и стигайки чак до общността на международно
равнище. За да има мир трябва общ закон, който да
позволява на свободата да бъде наистина самата себе си,
а не един сляп произвол, и да предпазва слабия от
злоупотребите на по-силния. В семейството на народите,
се наблюдават многобройни произволни поведения, било то
вътре в Държавите или в техните взаимоотношения между
отделни Държави. Освен това съществуват много ситуации,
в които слабият е принуден да отстъпи не пред
изискванията за справедливост, но единствено пред силата
на този, който има повече средства от него. Да го
повторим: силата трябва винаги да се дисциплинира от
закона, и това трябва да се потвърди също и в
отношенията между суверенните Държави.
12. На много пъти Църквата се произнася за естеството и
функцията на закона: юридическата норма, която
регулира отношенията между хората, дисциплинирайки
външните поведения и предвиждайки също санкции за
онези, които нарушават тези разпореждания, има като
критерий юридическата норма, която е основана
върху същността на нещата. Освен това човешкото право е
способно да я разграничи най-малко на нивото на
основните изисквания, изкачвайки се към съзидателния
Разум на Бога, който е в основата на всичко. Тази
морална норма трябва да регулира избора на съзнание и да
ориентира всички поведения на човешките създания.
Съществуват ли юридически норми за отношенията между
народите, които формират човешкото семейство? И ако
съществуват дали са ефикасни?
Отговорът е да, тези норми съществуват, но за да бъдат
наистина ефикасни те трябва да бъдат издигнати до
естествения нравствен закон, за да основат юридическа
норма, иначе тази последната остава подложена на
нестабилен и нетраен консенсус.
13.
Познаването на естествения нравствен закон не е запазено
за човека, който се връща към самия себе си и който се
изправя пред своята съдба, питайки се за вътрешната
логика на най-дълбоките стремежи, които открива в себе
си. Не без объркване, а дори и с несигурност той може
да достигне до откриване най-малко на основните линии на
този общ нравствен закон, който отвъд
културните различия позволява на човешките създания да
се разбират по между си по най-важните аспекти, които
касаят доброто и злото, справедливото и несправедливото.
Необходимо е да се върнем отново върху този основен
закон и да посветим на това търсене най-доброто от нашия
интелектуален потенциал, без да се обезкуражаваме чрез
двусмислици или чрез подразбирания. Поради това че
вкоренените ценности в природния закон, дори и частично
и не винаги съобразно, са представени в международните
споразумения, в универсално признатите форми от
властта, в принципите на хуманитарното право, те са
приети в законодателствата на Държавите или в статутите
на международните Организации. Човечеството не е «без
закон ». При все това е неотложно да се продължи
диалога върху тези въпроси, за да се направи така че
Държавите да достигнат в техните законодателства до
съгласувано признаване на основните човешки права.
Прогресът на юридическата култура в света зависи между
другото и от ангажимента визиращ да направи по-ефективни
международните норми, имащи дълбоко хуманно съдържание,
за да се избегне това те да бъдат сведени до обикновени
процедури, които лесно да бъдат заобиколени поради
егоистични или идеологични мотиви.
Преодоляването на конфликтите и разоръжаването
14.
В наши дни, човечеството за съжаление живее в големи
разделения и в сериозни конфликти, които хвърлят
мрачни перспективи върху неговото бъдеще. Обширни
райони на планетата познават нарасналото напрежение, а
опасността, че все повече страни стават притежатели на
ядрено оръжие подтиква към логически заключения всеки
отговорен човек. Свидетели сме днес също на многобройни
граждански войни в африканския континент, дори и там да
се наблюдава вече прогрес в свободата и в демокрацията
за известен брой страни. Средният Изток остава театър на
конфликти и атентати, които оказват последствия върху
народите и върху съседните религии, рискувайки да ги
въвлекат в спиралата на насилието. Всъщност трябва да
констатираме със съжаление, че броят на Държавите,
които са обвързани в похода за въоръжаване нараства:
дори развиващи страни посвещават значима част от своя
незначителен вътрешен продукт за покупка на оръжия. Тази
позорна търговия се развива благодарение на многобройни
отговорности: има страни в индустриалния свят, които
извличат големи печалби от тази продажба на оръжия, но
има и доминиращи олигархии в многобройни бедни страни,
които искат да утвърдят своята позиция чрез покупка на
все по-неестествени оръжия. В тези толкова трудни
времена, наистина е необходимо да се мобилизират всички
хора с добра воля, за да бъдат намерени конкретни
споразумения от гледна точка на ефикасното
разоръжаване, най-вече това, което касае ядрените
оръжия. Въпреки че се вижда, че процесът за ядрено не –
размножаване се забавя, аз се чувствам длъжен да насърча
Властите да предприемат с по-твърда решителност
преговори, визиращи прогресивното унищожение и да се
споразумеят за съществуващите ядрени оръжия.
Подновявайки този призив, аз знам, че така
спомагам да се чуе отново пожеланието на всички онези,
които имат на сърце бъдещето на човечеството.
15.
Практически се навършват 60 години откакто Организацията
на Обединените Нации тържествено публикува
универсалната Декларация за Правата на човека (1948-2008).
Чрез този документ човешкото семейство поиска да реагира
срещу ужасите на Втората световна война, признавайки
своето единство, основано на равно достойнство за всички
хора по света и поставяйки в центъра на съвместното
съжителство на хората- зачитането на основните права на
всеки индивид и на всеки народ: това беше една решителна
стъпка по трудния и взискателен път към съгласието и
мира. Хубаво е да си припомним и 25-годишния юбилей,
от както Светия Престол прие Хартата за правата
на семейството (Charte
des droits de la famille)
(1983-2008), както и 40-годишния юбилей
от честването на първия Световен Ден на
Мира (
Journée mondiale de la Paix)
(1968-2008). Плод на пророческата интуиция на Папа Павел
VІ, продължена с голямо усърдие от моя почтен
предшественик Папа Йоан Павел ІІ, честването на този ден
позволи на Църквата през годините да развие, чрез
публикуваните Послания за Мир, една светла доктрина в
полза на това основно човешко благо. В светлината на
тези значими чествания, аз каня всички мъже и жени да
осъзнаят по-ясно своята обща принадлежност към
единственото човешко семейство и да се застъпят за това,
че съвместното съжителство на земята винаги и занапред
да бъде отражение на това убеждение, от което зависи
установяването на истински и траен мир. Аз приканвам
също така вярващите да умоляват Бога неуморно, за де ни
даде великия дар на мира. Колкото до християните те
знаят, че могат да се поверят на застъпничеството на
Тази, която ставайки Майка на Божия Син, който стана
плът за спасение на цялото човечество, е наша Майка за
всички.
На всички, поднасям моите пожелания за щастлива нова
година!
Ватикана,
8
декември
2007г.
BENEDICTUS PP. XVI
Conc. œcum.
Vat. II,
Décret
Nostra aetate, n.1.
(2)
Cf. Conc. œcum. Vat. II, Const. past.
Gaudium et spes,
n.48.
(3)
Jean-Paul II, Exhort. apost.
Christifideles laici (30 décembre 1988), n.40:
AAS 81 (1989), p.469: La Documentation catholique
86 (1989), p.176.
(4)
Ibidem.
(5)
Conseil pont. Justice et Paix,
Compendium de la doctrine sociale de l'Église,
n.211.
(6)
Conc. œcum. Vat. II, Décret
Apostolicam actuositatem, n.11.
(7)
Art. 16/3.
(8)
Conseil pont. pour la Famille,
Charte des droits de la famille (24novembre
1983), Préambule, A.: La documentation catholique,
80 (1983), p.1154.
>>> към
Новините <<< |
