|
Посланието на Светия Отец Папа Бенедикт ХVІ за болните
« Евхаристията, Лурд и пасторална грижа за болните»
Скъпи братя и сестри,
1. На 11 февруари, празникът на Блажената Дева Мария от
Лурд, се празнува Световния Ден на болните, подходящ
повод, за да размишляваме върху смисъла на болката и за
дълга на християнина да я приеме независимо в какви
обстоятелства му се предоставя. Тази година това значимо
честване е свързано с две важни събития от живота на
Църквата, както вече се подразбира от избраната тема: «
Евхаристията, Лурд и пасторалната грижа за болните» :
150 годишнината от Явленията на Непорочната Дева в Лурд
и честване от Международния Евхаристиен Конгрес в
Квебек, Канада. Така ни се предоставя изключителната
възможност да съблюдаваме тясната връзка между
евхаристийната тайна, ролята на Мария в плана за
спасението и реалността на болката и човешкото
страдание.
150 годишнината от Явленията в Лурд ни канят да обърнем
поглед към Светата Дева, чието Безскверно Зачатие
представлява безвъзмезден дар свише от Бог на една жена,
та да може тя напълно да се впише в Божието намерение
със силна и непоколебима вяра, въпреки изпитанията и
страданията, пред които трябваше да се изправи. Ето
защо Мария е пример за цялостно предоставяне на волята
на Бога: тя прие вечното Слово в своето сърце и го
зачена в девствената си утроба; тя има доверие в Бога, а
душата й бе като прободена с меч от скръбта
(виж Лк 2,35),
тя не се поколеба да сподели страданието на своя Син,
подновявайки своето „да” от Благовестяването отново на
Голгота в подножието на Кръста. Да размишляваме върху
Безскверното Зачатие на Мария означава впрочем да се
оставим да ни привлече това „Да”, което по възхитителен
начин я свързва с мисията на Христос, изкупител на
човечеството; това означава да се оставим да ни хване за
ръка и да ни поведе, за да произнесем на свой ред «да
бъде (fiat) » по волята на Бога, с цялото си
съществуване проникнато с радости и скърби, с надежда и
безнадеждност, знаейки че изпитанията, болката и
страданието обогатяват нашето поклонение на земята.
2. Не може да съзерцаваш Мария без да си привлечен от
Христос и не може да гледаш Христос без да усещаш
неминуемо присъствието на Мария. Има неделима връзка
между Майката и Сина заченат в нейната утроба чрез
действието на Светия Дух и тази връзка ние я усещаме по
тайнствен начин в Тайнството на Евхаристията, както
Отците на Църквата и теолозите са го показали ясно още в
първите векове: «Плътта родена от Мария идваща от Светия
Дух е хляб слязъл от небето», заявява свети Илар от
Поатие, докато в Обредник (Sacramentaire) « Bergomense »
от IX –ти век ние четем: « Нейната утроба накара да
узрее един плод, един хляб ни изпълни с ангелски дар.
Мария върна на спасението това, което Ева беше разрушила
чрез своя грях». Свети Петър Дамян отбелязва по-късно:
«Това тяло, което блажената Дева зачена и откърми на
гръдта си с майчинска грижа, това тяло, казвам аз, а не
някое друго, ние приемаме сега от свещения олтар и ние
пием от кръвта му като тайнство за нашето изкупление.
Ето какво приема за католическа вяра, и това на което
вярно ни учи светата Църква». Връзката на светата Дева
със Сина, Агнецът Божий, който отнема греховете на
света, се простира над Църквата, мистичното тяло на
Христос. Мария, отбелязва, Божият слуга, Йоан Павел ІІ,
е «евхаристийна жена» през целия си живот и Църквата я
считаше като свой пример « и е призована да я имитира
също и във връзката си с тази пресвета тайна»
(Ecclesia
De Eucharistia, 53).
В тази светлина се разбира още по-добре защо в Лурд към
почитанието на Дева Мария е приобщено силно и постоянно
напомняне за Евхаристията, чрез евхаристийни всекидневни
служения, чрез обожаване на пресветото Тайнство и
благословията на болните, които представляват един от
най-силните моменти в спирането на поклонниците, пред
пещерата Масабиел.
Присъствието в Лурд на многобройни поклонници болни и
доброволци, които ги придружават помага да се размишлява
върху тази нежна майчинска добронамереност, която
проявява Девата към болката и човешкото страдание.
Присъединена към жертвата на Христос, Мария, Скръбната
Майка, която в подножието на Кръста страда със своя
Божествен Син, е изключително близо до християнската
общност, която се събира около своите страдащи болни,
които носят знака на страданието на Господа. Мария
страда с тези, които са в изпитание, тя се надява с тях
и е тяхна утеха, подкрепяйки ги със своята майчинска
грижа. И не е ли истина че духовният опит на толкова
болни ни подтиква да разберем, че все повече
«божественият Изкупител иска да проникне в душата на
всеки човек, който страда, чрез сърцето на Неговата
Пресвята Майка, начало и връх на всички изкупени ?»
(Йоан Павел II,
Salvifici Doloris,
26).
3. Ако Лурд ни води да размишляваме върху майчинската
любов на Непорочната Дева към нейните болни деца, към
тези които страдат, наближаващият Международен
Евхаристиен Конгрес ще има повод да ни накара да
обожаваме Исус Христос присъстващ в Тайнството на
олтара, да ни повери с Него надежда, която никога не
разочарова, да Го приемем като лекарство за безсмъртие,
което изцелява тялото и душата. Исус Христос изкупи
света чрез Своето страдание, чрез Своята смърт и Своето
възкресение и Той пожела да остане с нас като «хлябът
на живота» в нашето земно поклонничество. «Евхаристията
дар от Бога за живота на хората»: ето темата на
Евхаристийния Конгрес, която подчертава, че Евхаристията
е дарът на Неговия Единороден Син, въплътен и разпнат,
което Отец направи за света. Именно Той ни събира
около евхаристийната трапеза, пораждайки сред неговите
ученици едно добронамерено внимание към болните и тези
които страдат; в тях християнската общност разпознава
Лицето на Господ. Както го подчертах в моя Апостолически
пост-синодален призив
"Sacramentum Caritatis",
«нашите общности, когато
отслужват Евхаристията, трябва все повече да осъзнават
че жертвата на Христос е за всички и че Евхаристията
така притиска всяка личност, която вярва в Него да стане
« споделен хляб» за другите»
(n.88).
Тогава ние сме окуражени да се ангажираме в първо лице
да служим на братята, и най-вече на тези, които са в
затруднение, тъй като призванието на всеки християнин е
да бъде наистина с Исус, споделен хляб за живота на
света.
4. Впрочем ясно се вижда, че пасторалата за здравето
трябва да черпи от Евхаристията духовна сила,
необходима, за да се притече ефикасно на помощ на
човека, и да му помогне да разбере спасителлното
значение на неговото страдание. Както го написа Божият
слуга Йоан Павел ІІ в своето Апостолическо писмо,
цитирано вече по-горе „Salvifici doloris”, Църквата
вижда в братята и сестрите, които страдат многобройни
теми за свръхестествената сила на Христос
(виж т.27).
Единен тайнствено с Христос, човекът, който страда с
любов и покорно предоставяне на Божията воля става жива
жертва за спасението на света. Моят предпочитан
предшественик заявяваше още, че : « Колкото повече човек
е заплашван от греха, толкова по-тежки са структурите на
греха, които съвременния свят носи в себе си и толкова
по-изразително е човешкото страдание само по себе си. И
толкова повече Църквата изпитва нужда да прибегне до
ценността на човешките страдания за спасението на света»
(ibid.).
И така, ако в Квебек се съзерцава тайната на
Евхаристията дар от Бога за живота на света, то в
Световния Ден на болните в идеален духовен паралелизъм
не само се отслужва дейното участие на човешкото
страдание в спасителното Божие дело, но в известен
смисъл може да се облагодетелстват също и първите ценни
плодове обещани на тези, които вярват. Така болката,
приета с вяра става врата, за да се влезе в тайната на
изкупителното страдание на Исус и за да се достигне с
Него до мира и щастието на Неговото Възкресение.
5. Докато отправям моят сърдечен поздрав към всички
болни и към тези, които се грижат по различен начин за
тях, аз приканвам епархийните и енорийските общности
да отслужат идващия Световен Ден на болните, изцяло във
връзка с щастливото съвпадение на 150 годишнината на
Явленията на Дева Мария от Лурд и Международния
Евхаристиен Конгрес. Нека това бъде повод да се
подчертае значението на Светата Меса, за евхаристийното
обожаване и култа към Евхаристията, и да направим така
че параклисите на центровете за здравеопазване да станат
биещи сърца, където Исус да се дарява непрестанно на
Отца, за живота на човечеството. При това даването на
Евхаристия на болните направено с респект и в дух на
молитва, е една истинска утеха за тези, които страдат и
са засегнати от някаква форма на заболяване.
Освен това нека идващият Световен Ден на болните да бъде
подходящо обстоятелство, за да бъде измолена по
специален начин майчинската закрила на Мария над всички
които са болни, над персонала на здравеопазването, и над
служителите на пасторалата за здравето. Аз мисля,
най-вече за Свещениците, които са ангажирани в тази
област, за монахините и монасите, за доброволците и за
всеки, който се грижи да служи самоотвержено тялом и
духом на болните и на нуждаещите се. Аз ги поверям
всички на Мария, Божия Майка и наша Майка, безскверното
зачатие. Нека помага на всеки да свидетелства, че
единствения стойностен отговор на болката и на човешкото
страдание е Христос, който възкръсвайки победи смъртта и
ни даде живот, който няма да има край. С тези чувства,
давам от все сърце една специална апостолическа
благословия за всички вас.
Ватикана, 11 януари 2008г.
BENEDICTUS PP. XVI
>>> към
Новините <<<
|
