|
ПОСЛАНИЕ НА ПАПА БЕНЕДИКТ XVI
ЗА СВЕТОВНИЯ ДЕН НА ЕМИГРАНТИТЕ И БЕЖАНЦИТЕ НА
(13 януари 2008г.)
Младите емигранти
Скъпи
братя и сестри,
Темата на Световния Ден на Емигрантите и
Бежанците ни кани тази година да размишляваме
по-специално за младите емигранти. В действителност,
всекидневните хроники говорят често за тях. Обширният
актуален процес за глобализация в света носи със себе си
изискването за мобилност, което именно подтиква
многобройни младежи да емигрират и да живеят далеч от
техните семейства и от тяхната страна.
Последицата от това е, че често младежта
е носител на най-добрия интелектуален потенциал, който
напуска родината, докато правилата в страните, които
приемат емигрантите правят трудно тяхното истинско
вписване. При това феноменът емиграция нараства все
повече и засяга съдбите на много хора независимо с какво
социално положение са те. А именно обществените
институции, хуманитарните организации, както и
Католическата Църква посвещават много от техните
източници, за да се притекат на помощ на тези хора в
затруднение.
Младежите емигранти усещат по-специално
установената проблематика, чрез това което се нарича «
затруднения на двойната принадлежност » : от една страна
те се нуждаят живо да не изгубят своята родна култура,
докато от друга в тях се прокрадва желанието да се се
впишат вътрешно в обществото, което ги е приело, без
това да включва при всички случаи една пълна асимилация,
нито пък загуба на древните родни традиции. Сред
младежите, девойките по-често са жертва на експлоатация
и морален шантаж и дори на всякакъв вид злоупотреби.
Какво да кажем например за подрастващите и за
непридружените малолетни, които представляват рискова
категория сред тези, които искат убежище? Тези момчета и
момичета много често свършват на улицата, и оставени
сами на себе си стават плячка на онези, които ги
експлоатират безскрупулно и много често ги превръщат в
обекти на физическо, морално и сексуално насилие.
Ако погледнем по-отблизо сектора с
принудените насила емигранти, на бежанците и на жертвите
на трафика на хора ние ще срещнем там за съжаление
много деца и подрастващи. Впрочем е невъзможно да
останем безмълвни пред потресаващите картини на
огромните лагери с бежанци, представени в различни части
на света. Как да не помислим за това, че тези малки
създания са дошли на света със същите законни очаквания
за щастие, като останалите? И в същото време как да не
припомним основното значение, което крият периодите на
детството и юношеството за развитието на мъжа и жената,
и че те изискват стабилност, сигурност и спокойствие?
Тези деца и тези подрастващи не познават друг житейски
опит освен този на « лагерите » за задължителен престой,
където те се намират настанени далеч от градовете и без
възможност да ходят нормално дори на училище. Как може
те да се отнасят към своето бъдеще с доверие? Ако е
вярно, че сме на път да направим много за тях, то трябва
преди всичко да се ангажираме да им помогнем чрез
изграждане на приемни структури за получаване на
адекватно образование.
В тази връзка именно се поставя въпроса:
как да се отговори на очакванията на младите емигранти?
Какво да се направи, за да им се притечем на помощ?
Трябва със сигурност на първо място да се предвиди
подкрепа за семейството и за образованието. Но колко са
сложни ситуациите и колко многобройни са затрудненията,
които срещат тези младежи в контекста на семейството или
училището! В лоното на семейството, традиционната роля,
която съществува в родината е изчезнала и често служи
само за конфликт между поколенията, между родителите
здраво вкопчени в своята традиция и култура и децата и
младите хора, които искат на бързо да се впишат в
контекста на новото общество. Не трябва да се подценяват
също и затрудненията, които срещат младежите, за да се
включат в курса на образованието в страните, където те
са приети. Самата учебна система би трябвало да държи
сметка за тези условия и да предвиди за младите
емигранти, специални адаптирани курсове за обучение
съобразно техните изисквания. Също е много важно да се
положат усилия да се изгради атмосфера на взаимно
уважение и на диалог между всички ученици в класните
стаи, въз основа на принципите и универсалните ценности,
които са общи за всички култури. Усилията на всички-
учители, семейства, и обучаващи – ще допринесат със
сигурност и ще помогнат на младите емигранти да
посрещнат по най-добрия начин предизвикателството на
интеграцията и ще им предоставят възможността да се
възползват за тяхното хуманно, културно и професионално
образование от това, което им е необходимо. За това си
струва още повече, относно това, което касае младите
бежанци да се изготвят съобразни програми в рамките на
учебното съдържание и в рамките на пазара на труда, за
да се осигури тяхната подготовка да им се предостави
необходимата база за коректно вписване в новия социален,
културен и професионален свят.
Църквата се обръща със специално
внимание към света на емигрантите и иска от тези, които
са получили християнско възпитание в родните си
страни, да положат усилия да разцъфти това наследство
на вяра и евангелски ценности, та да даде едно
свидетелство съобразено с различния начин на живот. С
тази цел именно, аз приканвам църковните общности да
посрещат при пристигането със симпатия младежите и
малолетните с техните родители, търсейки начин да
разберат техните виждания и да подпомогнат тяхното
вписване в обществото. Съществува например между
емигрантите, както го написах вече в своето Послание,
предходната година, една по-специална категория, а
именно тази на студентите от другите страни, които
заради образованието си са напуснали своята родина и се
намират далече от своите близки. Техният брой нараства:
тези младежи имат нужда от една специална пасторала,
тъй като те не са просто студенти, като всички останали,
но също временни емигранти. Те се чувстват често
самотни, под натиска на обучението и понякога имат и
икономически затруднения. Църквата, в своята майчинска
грижа, ги наблюдава с обич и търси начин да пусне в
действие специални пасторални и социални насоки, които
да имат предвид огромния ресурс на тяхната младост.
Трябва да се направи така че да имат възможност да се
отворят към динамиката на междукултурното развитие,
обогатявайки се чрез контактите си с други студенти с
различни култури и с различни религии. За младите
християни този опит на обучение и формиране може да бъде
полезна област за съзряването на тяхната вяра,
насърчавана да се отвори към универсализма, който е един
изграждащ елемент от Католическата Църква.
Скъпи млади емигранти, подгответе се да
изградите заедно с младежите на вашата възраст едно
по-справедливо и братско общество, изпълнявайки
скрупульозно и сериозно вашите задължения към вашите
семейства и към Държавата. Спазвайте законите и не
оставяйте да ви обхванат омразата и насилието. Търсете
по-скоро начин да станете от сега творци на един свят, в
който царуват разбирателството и солидарността,
справедливостта и мира. От вас, специално младите
вярващи, аз искам да се възползвате от периода на вашето
обучение, за да израснете в позаннието и в любовта на
Христос. Исус иска от вас да Му бъдете истински
приятели, а за това е необходимо да поддържате постоянно
една близка връзка с Него в молитвата, в тихото слушане
на Неговото Слово. Той иска вие да бъдете Негови
свидетели, а за това е необходимо вие да се ангажирате
да живеете смело Евангелието, предавайки с конкретни
изрази Божията любов и живеейки щедро като братя.
Църквата има нужда също от вас и разчита на вашия
принос. Вие можете да изиграете една изключително
пророческа роля в съвременния контекст на
евангелизацията. Идващи от различни култури, но
принадлежейки всички на Единната църква на Христос, вие
можете да покажете, че Евангелието е живо и е
приспособимо към всяка ситуация; това е едно истинско и
винаги ново послание; Словото на надеждата и спасението
за хората от всяка раса и култура, от всяка възраст и
всяка епоха.
На Мария, Майка на цялото човечество, и
на Йосиф нейния целомъдрен съпруг, на тях двамата
бежанци в Египет с Исус, аз поверявам всеки един от вас,
вашите семейства, всички които са ангажирани по различен
начин с вашия многоброен свят на млади емигранти, както
доброволците и пасторалните дейци, които са близо до вас
чрез своето разположение и тяхната приятелска подкрепа.
Нека Господ да бъде винаги с вас и с вашите семейства,
та да можете заедно да преминете препятствията и заедно
да се изправите пред материалните и духовни трудности,
които вие срещате по вашия път. Придружавам тези
пожелания със специална Апостолическа Благословия за
всеки от вас и за хората, които обичате от сърце.
Ватикана, 18 октомври 2007г.
BENEDICTUS PP. XVI
>>> към
Новините <<< |
